2.11.2022 г., 11:47

Дали?

601 0 1

Мечтаех да съм независим,

да нямам вила на врата,

но, с моя си характер хрисим

попаднах точно във целта.

 

Не бе то месец, а години-

все медени, но не за мен.

Уж бях до небесата сини,

сега заврян съм в сутерен.

 

С двата крака паднах в трапа

и докато се осеферя,

животът покрай мен издрапа,

а аз все още съм в килера.

 

Съдба ли е това- не зная,

а за късмет не ща да чуя

и чудя се- дали ще трая

ако душата си събуя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...