2.11.2022 г., 11:47

Дали?

595 0 1

Мечтаех да съм независим,

да нямам вила на врата,

но, с моя си характер хрисим

попаднах точно във целта.

 

Не бе то месец, а години-

все медени, но не за мен.

Уж бях до небесата сини,

сега заврян съм в сутерен.

 

С двата крака паднах в трапа

и докато се осеферя,

животът покрай мен издрапа,

а аз все още съм в килера.

 

Съдба ли е това- не зная,

а за късмет не ща да чуя

и чудя се- дали ще трая

ако душата си събуя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...