Мечтаех да съм независим,
да нямам вила на врата,
но, с моя си характер хрисим
попаднах точно във целта.
Не бе то месец, а години-
все медени, но не за мен.
Уж бях до небесата сини,
сега заврян съм в сутерен.
С двата крака паднах в трапа
и докато се осеферя,
животът покрай мен издрапа,
а аз все още съм в килера.
Съдба ли е това- не зная,
а за късмет не ща да чуя
и чудя се- дали ще трая
ако душата си събуя?
© Георги Янков All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
