Мечтаех да съм независим,
да нямам вила на врата,
но, с моя си характер хрисим
попаднах точно във целта.
Не бе то месец, а години-
все медени, но не за мен.
Уж бях до небесата сини,
сега заврян съм в сутерен.
С двата крака паднах в трапа
и докато се осеферя,
животът покрай мен издрапа,
а аз все още съм в килера.
Съдба ли е това- не зная,
а за късмет не ща да чуя
и чудя се- дали ще трая
ако душата си събуя?
© Георги Янков All rights reserved.
Поздрави!