Лютиче (Валя Сотирова) Лютиче (Валя Сотирова)
11 406
12 мар. 2024 г., 13:09

Дали

403 1 4

Не зная, ти мой

дали нявга ще бъдеш?

Не зная, твоя

дали нявга ще стана?

В реалността

дали ще те срещна,

или в съня ми

ще бродиш неканен.

 

В късната есен

все още гореща...

в ранното утро

с жадност усилна...

две души

зовящи в сърцето,

ще се изгубят..

докато отлитат...

 

Есенни листи

вятър ще носи...

Копнежи като дъжд

ще ги къпят...

Мързеливо ще плъзнат

мъглите сънливи,

разтворили

хоризонти безбрежни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0