Mar 12, 2024, 1:09 PM

Дали

  Poetry
400 1 4

Не зная, ти мой

дали нявга ще бъдеш?

Не зная, твоя

дали нявга ще стана?

В реалността

дали ще те срещна,

или в съня ми

ще бродиш неканен.

 

В късната есен

все още гореща...

в ранното утро

с жадност усилна...

две души

зовящи в сърцето,

ще се изгубят..

докато отлитат...

 

Есенни листи

вятър ще носи...

Копнежи като дъжд

ще ги къпят...

Мързеливо ще плъзнат

мъглите сънливи,

разтворили

хоризонти безбрежни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...