Обичам те, обичам те, наивнице!
Очите ти бродирам от съмнение.
Делата на суровите противници,
ме карат да изпитвам съжаление.
Събличаме телата и политаме.
Сега те извисявам към духовното.
Отричаме делата и не питаме
дали ни е затиснала отровата.
Не искам да намирам извинение,
а само да те имам до отричане.
В деня ми си сънувано видение.
Дали на диаманти ще приличаме?
© Димитър Драганов Все права защищены
Хареса ми...