3.07.2018 г., 13:12

Дали на диаманти ще приличаме?

416 1 2

Обичам те, обичам те, наивнице!

Очите ти бродирам от съмнение.

Делата на суровите противници,

ме карат да изпитвам съжаление.

 

Събличаме телата и политаме.

Сега те извисявам към духовното.

Отричаме делата и не питаме

дали ни е затиснала отровата.

 

Не искам да намирам извинение,

а само да те имам до отричане.

В деня ми си сънувано видение.

Дали на диаманти ще приличаме?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...