Обичам те, обичам те, наивнице!
Очите ти бродирам от съмнение.
Делата на суровите противници,
ме карат да изпитвам съжаление.
Събличаме телата и политаме.
Сега те извисявам към духовното.
Отричаме делата и не питаме
дали ни е затиснала отровата.
Не искам да намирам извинение,
а само да те имам до отричане.
В деня ми си сънувано видение.
Дали на диаманти ще приличаме?
© Димитър Драганов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
