toxin (Таня Донова)
357 4100
21 мар. 2015 г., 10:04

Дали ще... 

  Поэзия
894 0 16

Тази вечер ми е пусто вкъщи!
И мисля тайно да загърбя самотата.
Ще те поканя из една от всичките ми същности.
Да пием по коктейл от споделеност, с вкус на лято?

 

Тази вечер ми е някак тъжно!
Дали защото Ерос пак ухажва други.
Ще легнеш ли до мен в постеля от несбъдности,
за да ме сбъднеш, и жарка чувственост разбудиш?

 

Тази вечер се пилея странно!
На скулптур длани са ми нужни само.
Ще ме извайваш ли, до невъзможност бавно,
засищайки на стон нощта ми, сладострастна дама?

 

Тази вечер ми се спи до Тебе!
През светлинните години разстояния
ще мога ли да те прегръщам като за последно,
ще можеш ли да ме прегръщаш като най-желаната?

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасни думи от една доказана поетеса!
    Таничка, сърдечно благодаря!
  • Нека не е за последно!
    Любовта нека винаги да е с теб, Таничка!
    Прекрасен стих!
  • Благодаря, Венета, радвам се, че си тук!
  • Много силно и въздействащо! Поздрави!
  • Невероятно!
    Винаги си "право в десятката"!
    Ан, каквото и да ти кажа сега, все ще е малко! И да, разбираш ме и още как!
    ПП 999 е прекрасно число! Другото го знаеш...
  • Чудесни думи, Младене, трогната съм!
    Исмаил, специална усмивка за теб!
    Людмиле, лирическата тъгува само на приказки, не й се връзвай! В реала е щастливката, имаща всичко!
    Светлинко, ако някой трябва да благодари в случая, то това съм аз! Нее, не заради стихото, което е факт именно поради твоята намеса! А заради това, че приятелството ти е повече от ценно за мен!
  • Таня, продължението, което си осъществила е много успешно. Не се усеща,че си правила такова. Ако не беше споделила е невъзможно да се заподозре подобно нещо. В математиката има едни такива функции. Наричат ги аналитични. Другото им наименование е холоморфни. Та значи, ако една функция е холоморфна в някаква микрообласт-зародиш, тя е продължима по един единствен начин във всяка по-широка област /до границата си на холоморфност/. С други думи продължението е предопределено, сякаш е божествено. Предвид гореказаното, визирайки твоето стихотворение, мога да заключа, че ти си осъществила холоморфно продължение на финалните му редове.

    Светла неделя!
  • Приятелката каза: Да!! По-хубаво е, отколкото предполагах, че ще се получи!!
    Не знам защо ми изплува тази песен, но те поздравявам с нея!
    http://vbox7.com/play:80265842

    И благодаря за жеста!! Благодаря!
  • Тази вечер... Нека да е последната такава - облечена в пустота и бременна от въпроси, неполучили отговор!
    Впечатляващо, Таня! Харесах и ми "хванаха окото" тези прогресивно нарастващи стихчета.
  • Пролетта сама по себе си е предпоставка за цъфтеж. А защо не и на чувства?!
    Честита пролет и нека ви е влюбено, мили мои, защото любовта пък ражда цялата емоция на иначе безплодното съществуване!

    Младене, впоследствие видях коментара ти и ще се обърна специално към теб, при това с едно признание. Преди дни ми хрумна последното куплетче, което си беше само по себе си завършеност. Но във фейса една моя скъпа приятелка си пожела продължение. Е, продължението се превърна в начало и далеч от онова, което трябваше да се получи, но така става като почнеш да се ровичкаш. А и формата, която исках да запазя, трудно позволява свободното използване на изразните средства

    Благодаря на всички!
  • Наистина една разчувстваща искреност представя това стихотворение, но то не е само личен вопъл, а и разтърсващо обобщение. Погледнах с твоите очи, Таня и сякаш изпитах изразеното от теб. Точно и безпощадно изразено, с поетично майсторство. Не мога дори да определя, какво искам да оставя в паметта си като откъс от творбата ти. Еднакво примамливо ми звучат:

    "Ще те поканя из една от всичките ми същности.
    Да пием по коктейл от споделеност, с вкус на лято?";

    Ще легнеш ли до мен в постеля от несбъдности,
    за да ме сбъднеш, и жарка чувственост разбудиш?;

    "На скулптур длани са ми нужни само.
    Ще ме извайваш ли, до невъзможност бавно";

    "През светлинните години разстояния
    ще мога ли да те прегръщам като за последно,
    ще можеш ли да ме прегръщаш като най-желаната?"

    Може би, все пак, последният откъс-извадка, защото е убедителен и изящен финал.

    Поздравявам те за цялостно завършената и силно въздействаща композиция!
  • Ох, коя жена не иска да е най-желаната!!! Свириш на тънката струна в женското сърце
  • Честита Пролет, Танче!Да ти е пролетно и вдъхновено!И нека пролетта донесе на лирическата ти всичко, за което копнее!
  • Със Стойна! Дано си най-желаната! Харесах!
  • "Тази вечер ми се спи до тебе!През светлинните години разстояние
    ще мога ли да те прегръщам като за последно,
    ще можеш ли да ме прегръщаш като най-желаната?"
    Чудесна творба искрена, образна, докосваща.
    Финалът ме разтърси и го взех със себе си - в сърцето да го нося.
Предложения
: ??:??