21 мар. 2015 г., 10:04

Дали ще...

1.1K 0 16

Тази вечер ми е пусто вкъщи!
И мисля тайно да загърбя самотата.
Ще те поканя из една от всичките ми същности.
Да пием по коктейл от споделеност, с вкус на лято?

 

Тази вечер ми е някак тъжно!
Дали защото Ерос пак ухажва други.
Ще легнеш ли до мен в постеля от несбъдности,
за да ме сбъднеш, и жарка чувственост разбудиш?

 

Тази вечер се пилея странно!
На скулптур длани са ми нужни само.
Ще ме извайваш ли, до невъзможност бавно,
засищайки на стон нощта ми, сладострастна дама?

 

Тази вечер ми се спи до Тебе!
През светлинните години разстояния
ще мога ли да те прегръщам като за последно,
ще можеш ли да ме прегръщаш като най-желаната?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасни думи от една доказана поетеса!
    Таничка, сърдечно благодаря!
  • Нека не е за последно!
    Любовта нека винаги да е с теб, Таничка!
    Прекрасен стих!
  • Благодаря, Венета, радвам се, че си тук!
  • Много силно и въздействащо! Поздрави!
  • Невероятно!
    Винаги си "право в десятката"!
    Ан, каквото и да ти кажа сега, все ще е малко! И да, разбираш ме и още как!
    ПП 999 е прекрасно число! Другото го знаеш...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...