21 мар. 2015 г., 10:04

Дали ще...

1.1K 0 16

Тази вечер ми е пусто вкъщи!
И мисля тайно да загърбя самотата.
Ще те поканя из една от всичките ми същности.
Да пием по коктейл от споделеност, с вкус на лято?

 

Тази вечер ми е някак тъжно!
Дали защото Ерос пак ухажва други.
Ще легнеш ли до мен в постеля от несбъдности,
за да ме сбъднеш, и жарка чувственост разбудиш?

 

Тази вечер се пилея странно!
На скулптур длани са ми нужни само.
Ще ме извайваш ли, до невъзможност бавно,
засищайки на стон нощта ми, сладострастна дама?

 

Тази вечер ми се спи до Тебе!
През светлинните години разстояния
ще мога ли да те прегръщам като за последно,
ще можеш ли да ме прегръщаш като най-желаната?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасни думи от една доказана поетеса!
    Таничка, сърдечно благодаря!
  • Нека не е за последно!
    Любовта нека винаги да е с теб, Таничка!
    Прекрасен стих!
  • Благодаря, Венета, радвам се, че си тук!
  • Много силно и въздействащо! Поздрави!
  • Невероятно!
    Винаги си "право в десятката"!
    Ан, каквото и да ти кажа сега, все ще е малко! И да, разбираш ме и още как!
    ПП 999 е прекрасно число! Другото го знаеш...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...