Mar 21, 2015, 10:04 AM

Дали ще...

  Poetry
1.1K 0 16

Тази вечер ми е пусто вкъщи!
И мисля тайно да загърбя самотата.
Ще те поканя из една от всичките ми същности.
Да пием по коктейл от споделеност, с вкус на лято?

 

Тази вечер ми е някак тъжно!
Дали защото Ерос пак ухажва други.
Ще легнеш ли до мен в постеля от несбъдности,
за да ме сбъднеш, и жарка чувственост разбудиш?

 

Тази вечер се пилея странно!
На скулптур длани са ми нужни само.
Ще ме извайваш ли, до невъзможност бавно,
засищайки на стон нощта ми, сладострастна дама?

 

Тази вечер ми се спи до Тебе!
През светлинните години разстояния
ще мога ли да те прегръщам като за последно,
ще можеш ли да ме прегръщаш като най-желаната?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасни думи от една доказана поетеса!
    Таничка, сърдечно благодаря!
  • Нека не е за последно!
    Любовта нека винаги да е с теб, Таничка!
    Прекрасен стих!
  • Благодаря, Венета, радвам се, че си тук!
  • Много силно и въздействащо! Поздрави!
  • Невероятно!
    Винаги си "право в десятката"!
    Ан, каквото и да ти кажа сега, все ще е малко! И да, разбираш ме и още как!
    ПП 999 е прекрасно число! Другото го знаеш...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....