25 янв. 2014 г., 19:06

ДаНо

583 0 1

 

 

                            ДаНо

 

             Лъжливите усмивки

                    днес давят се в мъглата

             и грешната любов

                   се връща от забрава.

             Денят разгонва с яд

                   наново суетата

              и остава глух

                    за глупавата врява.

              Днес истината търси

                     гласа на добротата.

              Във факел се превръща

                     всяка нова клада

               и човек гостува

                      с радост на съдбата,

                а тя с обич често

                      щедро го дарява.

                             Но!

                Днес и на Живота

                      отнети са правата.

                Всеки сам на себе си

                      за нещо отмъщава.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...