Jan 25, 2014, 7:06 PM

ДаНо

  Poetry » Other
582 0 1

 

 

                            ДаНо

 

             Лъжливите усмивки

                    днес давят се в мъглата

             и грешната любов

                   се връща от забрава.

             Денят разгонва с яд

                   наново суетата

              и остава глух

                    за глупавата врява.

              Днес истината търси

                     гласа на добротата.

              Във факел се превръща

                     всяка нова клада

               и човек гостува

                      с радост на съдбата,

                а тя с обич често

                      щедро го дарява.

                             Но!

                Днес и на Живота

                      отнети са правата.

                Всеки сам на себе си

                      за нещо отмъщава.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...