24 окт. 2007 г., 11:05

дано сполуча някой ден

956 0 3
Не подминавай никое ''обичам те'',
обръщай гръб на хорската мълва,
тя, злобата човешка, няма граници,
животът ме научи на това.
Понякога с мечтите се сбогуваш
и търсиш нова, истинска любов,
мечтаеш в сънищата и бленуваш,
и бориш се да сбъднеш таз мечта.
Променям се, от днес съм друг човек,
не мразя, но и вече не обичам,
сърцето си заключих занапред,
да спре да страда - ''любовта е ничия.''
Душата си от спомени зазидах
и мъката, надявам се, ще стихне,
ще стана нов човек, ще съм без теб,
ти с мен се подигра - от туй боли ме.
Прости ми за това, че те обичах,
човек греши, от грешките се учи,
животът е борба и ще се боря,
пък може някой ден и да сполуча.

                                              21.10.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...