15 дек. 2023 г., 11:16

Дар Божи

432 2 1

Пред Твоите творения божествени,

аз мога да мълча от възхищение, 

но дълго несмиримите ми жестове, 

издават придобито нетърпение. 

За тайнството по пътя на мечтите, 

за изхода след дървения дом. 

Дали ще доживея старините си,

ще виждам ли море на хоризонта? 

Очите ми ще бъдат ли затворени, 

от Нейните обичащи ръце? 

Ще сетя ли блаженият покой, 

докато съм със влюбено сърце? 

И как да онемявам пред съдбата, 

с премрежения поглед благодарен, 

че даде ми, но взе ми и душата, 

и скитах се бездомен и печален? 

Затуй крещях от мъка и проклинах 

аз всяка своя стъпка, ала сбърках. 

Било е неслучайно и с причина, 

на оня свят от прага, че се върнах. 

Да вземеш любовта ми що раздавах, 

на вятъра във хорските душѝ, 

и с твоята безкрай да ме даряваш, 

макар от мене често да боли... 

Но стига вече горест и обида! 

Коляното подвивам с облекчение. 

Благодаря на Бога, че преди да си отида, 

със обич ме дари за опрощение...

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

14.12.2023

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Да вземеш любовта ми що раздавах,
    на вятъра във хорските душѝ,
    и с твоята безкрай да ме даряваш,
    макар от мене често да боли... "
    Блика от чувства, подредено, ритмично и същевременно силно въздействащо стихотворение! Прекрасно е, удоволствие е да те чета, Данаиле!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...