Dec 15, 2023, 11:16 AM

Дар Божи

424 2 1

Пред Твоите творения божествени,

аз мога да мълча от възхищение, 

но дълго несмиримите ми жестове, 

издават придобито нетърпение. 

За тайнството по пътя на мечтите, 

за изхода след дървения дом. 

Дали ще доживея старините си,

ще виждам ли море на хоризонта? 

Очите ми ще бъдат ли затворени, 

от Нейните обичащи ръце? 

Ще сетя ли блаженият покой, 

докато съм със влюбено сърце? 

И как да онемявам пред съдбата, 

с премрежения поглед благодарен, 

че даде ми, но взе ми и душата, 

и скитах се бездомен и печален? 

Затуй крещях от мъка и проклинах 

аз всяка своя стъпка, ала сбърках. 

Било е неслучайно и с причина, 

на оня свят от прага, че се върнах. 

Да вземеш любовта ми що раздавах, 

на вятъра във хорските душѝ, 

и с твоята безкрай да ме даряваш, 

макар от мене често да боли... 

Но стига вече горест и обида! 

Коляното подвивам с облекчение. 

Благодаря на Бога, че преди да си отида, 

със обич ме дари за опрощение...

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

14.12.2023

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Да вземеш любовта ми що раздавах,
    на вятъра във хорските душѝ,
    и с твоята безкрай да ме даряваш,
    макар от мене често да боли... "
    Блика от чувства, подредено, ритмично и същевременно силно въздействащо стихотворение! Прекрасно е, удоволствие е да те чета, Данаиле!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...