Dec 15, 2023, 11:16 AM

Дар Божи

425 2 1

Пред Твоите творения божествени,

аз мога да мълча от възхищение, 

но дълго несмиримите ми жестове, 

издават придобито нетърпение. 

За тайнството по пътя на мечтите, 

за изхода след дървения дом. 

Дали ще доживея старините си,

ще виждам ли море на хоризонта? 

Очите ми ще бъдат ли затворени, 

от Нейните обичащи ръце? 

Ще сетя ли блаженият покой, 

докато съм със влюбено сърце? 

И как да онемявам пред съдбата, 

с премрежения поглед благодарен, 

че даде ми, но взе ми и душата, 

и скитах се бездомен и печален? 

Затуй крещях от мъка и проклинах 

аз всяка своя стъпка, ала сбърках. 

Било е неслучайно и с причина, 

на оня свят от прага, че се върнах. 

Да вземеш любовта ми що раздавах, 

на вятъра във хорските душѝ, 

и с твоята безкрай да ме даряваш, 

макар от мене често да боли... 

Но стига вече горест и обида! 

Коляното подвивам с облекчение. 

Благодаря на Бога, че преди да си отида, 

със обич ме дари за опрощение...

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

14.12.2023

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Да вземеш любовта ми що раздавах,
    на вятъра във хорските душѝ,
    и с твоята безкрай да ме даряваш,
    макар от мене често да боли... "
    Блика от чувства, подредено, ритмично и същевременно силно въздействащо стихотворение! Прекрасно е, удоволствие е да те чета, Данаиле!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...