Дар от Ангел
... Заходи слънцето на запад. И пътят в тишина се сгърби
под тежестта на листопада. Намръщен и настръхнал зъбер
скри Бог с ожалена зеница как своята сълза отрони,
тъй сякаш уморена птица с език прехапан изгъргори
и в тъмното ждрело потъна. По стихналата гръд планинска
вървях задъхан към дома си и бързах прага му да стигна.
Тогава го съзрях – отпуснат до съхнещ изкорубен дънер –
създание със огледална същност от свят, наопаки обърнат.
Не каза той кого бе срещнал и кой крилата му разсякъл,
без укор погледът му тлееше. Мълчеше гаснещият ангел,
смирен, по-плах и от въздишка, по-изтънен от маранята.
А сивия му мътен ирис изпиваше го светлината.
И аз мълчах... Светът не случи да бъде по-добър от вчера.
Залезът ли, не разбрах, се счупи, или денят над вършето кървеше.
По-ниска от трева, смъртта приседна върху синя риза
и с ветровитите си длани страните избледнели бризна.
Олекваше, олекваше небето, в зениците му ставаше прозрачно...
– Човеко – чух безсилен шепот, – ако водица носиш, дай ми!
... две -три стръкчета живовляк стрий... на раните ми ако сложиш
от лековитите треви, за малко края ще отложиш...
На болката не съм приучен и няма как да я надскоча,
объркан съм, неясни чувства у мен неистово клокочат.
Безкрил, не мога да отлитна, в земята, тука ще остана.
А моята небесна нива ще съхне като лоша рана.
Бях тръгнал прошка да раздавам и за добро да ви спохождам.
Летях в окото на пожарите, държах ръката на бездомника,
когато, зъзнещ, през декември към Господ бездната го тегли,
гласа ми знаеше вертепът, спасявах в свлачища несретни,
майките, завлечени в порой, прегръщах – да не се предават,
новородените си рожби на чуждоверци да не дават...
Ти никому недей разкрива, че в тъмна доба си ме срещнал.
Светът е чужд за тази милост. И твърде млад. И не навреме
дошъл бях да раздавам щедрост... На сбогом сетния ми дъх
хвани и стискай в топли шепи – той е дар, и при това какъв!
– искрица от духа Синовен – най-чистата въздишка Божия!
Аз няма други да спася от болка.
Но ти си този, който може!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
