Дар от Ангел
... Заходи слънцето на запад. И пътят в тишина се сгърби
под тежестта на листопада. Намръщен и настръхнал зъбер
скри Бог с ожалена зеница как своята сълза отрони,
тъй сякаш уморена птица с език прехапан изгъргори
и в тъмното ждрело потъна. По стихналата гръд планинска
вървях задъхан към дома си и бързах прага му да стигна.
Тогава го съзрях – отпуснат до съхнещ изкорубен дънер –
създание със огледална същност от свят, наопаки обърнат.
Не каза той кого бе срещнал и кой крилата му разсякъл,
без укор погледът му тлееше. Мълчеше гаснещият ангел,
смирен, по-плах и от въздишка, по-изтънен от маранята.
А сивия му мътен ирис изпиваше го светлината.
И аз мълчах... Светът не случи да бъде по-добър от вчера.
Залезът ли, не разбрах, се счупи, или денят над вършето кървеше.
По-ниска от трева, смъртта приседна върху синя риза
и с ветровитите си длани страните избледнели бризна.
Олекваше, олекваше небето, в зениците му ставаше прозрачно...
– Човеко – чух безсилен шепот, – ако водица носиш, дай ми!
... две -три стръкчета живовляк стрий... на раните ми ако сложиш
от лековитите треви, за малко края ще отложиш...
На болката не съм приучен и няма как да я надскоча,
объркан съм, неясни чувства у мен неистово клокочат.
Безкрил, не мога да отлитна, в земята, тука ще остана.
А моята небесна нива ще съхне като лоша рана.
Бях тръгнал прошка да раздавам и за добро да ви спохождам.
Летях в окото на пожарите, държах ръката на бездомника,
когато, зъзнещ, през декември към Господ бездната го тегли,
гласа ми знаеше вертепът, спасявах в свлачища несретни,
майките, завлечени в порой, прегръщах – да не се предават,
новородените си рожби на чуждоверци да не дават...
Ти никому недей разкрива, че в тъмна доба си ме срещнал.
Светът е чужд за тази милост. И твърде млад. И не навреме
дошъл бях да раздавам щедрост... На сбогом сетния ми дъх
хвани и стискай в топли шепи – той е дар, и при това какъв!
– искрица от духа Синовен – най-чистата въздишка Божия!
Аз няма други да спася от болка.
Но ти си този, който може!
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво!!!
-
Но ти си този, който може! - Ето в този стих се крие истината за света, най-важното нещо, което ни кара да бъдем общество, а не вълци - единаци. И го има винаги, независимо дали го съзнаваме, или не. Наскоро ми се случи да помогна на човек, кото не познавам. А преди това други хора, които също не познавам лично, помогнаха на мен самия. Бог праща ангели, които се вселяват в нас или в други хора. Така ни кара да си помагаме взаимно, дори без да се познаваме. Дори да живеем на хиляди и милиони кирометри един от друг.
-
Казала си всичко.Каквото и да добавя,ще е излишно!
Поздрав!!! -
...................
((( ))) -
Страхотно въображение!Уникално!Поклон и възхищение, Валя!
-
уникално...
впечатлена съм и очарована от това поетично вълшебство...
Валя, сърдечно те поздравявам.. -
Поздравления, Валентина!
-
Нямам клавиатура!!!Страхотна идея и реализация!Поздрав!
-
Възхитена съм.Браво!
-
Стихът ти е дар! Благодаря Валентина!
-
Невероятен замисъл.Невероятно стихотворение.Невероятно въображение!
-
В тази творба аз не виждам ангели и богове, от които и без друго не се впечатлявам, а едно голямо състрадателно сърце, обичащо безмерно хората и в същото време изпепеляващата го мъка, порозена от нещастията и ненезаслужените страдания на същите хора, причинени от безразличието, егоизма и жестокостта на...на други хора. посланието и изводите са гравирани дълбоко,така че, който не ги е разбрал значи... не е искал, защото...
-
Аплодисменти! Нямам думи.....
-
Прекрасно е ! Чета го пак и пак....
-
Невероятно е! Лесно пали въображението на читателя. Аплодисменти!
-
ЙО - мярка за нежност. Така бях писал одеве, а днес ти отново защитаваш моите думи, Похитителке на цветята. Този дар, който ни изпращаш е един благослов и пожелание да опазим в нас - човеците. А в това вълче време именно от небесната благодат се нуждаем, за да извисим благородството си. Благодаря ти свише, Йо, за талантливия начин по който ни го внушаваш. Ив
-
Много хубав и дълбок стих!Като приказка!
-
...С безкраен размах на въображението!
Неповторима Поезия!
БРАВО е малко.
Но не мога да кажа повече!
-
Браво, Вале!!!
-
Наистина уникално... аз също съм убедена, че дълбоко в себе си всеки човек е добър и всеки мечтае за среща с ангел. Аплодисменти!
-
Едно различно поетично измерение...
В безмълвие съм потопен...
Уникално произведение!
Поклон и възхищение, Валя!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
