Дар от Ангел
... Заходи слънцето на запад. И пътят в тишина се сгърби
под тежестта на листопада. Намръщен и настръхнал зъбер
скри Бог с ожалена зеница как своята сълза отрони,
тъй сякаш уморена птица с език прехапан изгъргори
и в тъмното ждрело потъна. По стихналата гръд планинска
вървях задъхан към дома си и бързах прага му да стигна.
Тогава го съзрях – отпуснат до съхнещ изкорубен дънер –
създание със огледална същност от свят, наопаки обърнат.
Не каза той кого бе срещнал и кой крилата му разсякъл,
без укор погледът му тлееше. Мълчеше гаснещият ангел,
смирен, по-плах и от въздишка, по-изтънен от маранята.
А сивия му мътен ирис изпиваше го светлината.
И аз мълчах... Светът не случи да бъде по-добър от вчера.
Залезът ли, не разбрах, се счупи, или денят над вършето кървеше.
По-ниска от трева, смъртта приседна върху синя риза
и с ветровитите си длани страните избледнели бризна.
Олекваше, олекваше небето, в зениците му ставаше прозрачно...
– Човеко – чух безсилен шепот, – ако водица носиш, дай ми!
... две -три стръкчета живовляк стрий... на раните ми ако сложиш
от лековитите треви, за малко края ще отложиш...
На болката не съм приучен и няма как да я надскоча,
объркан съм, неясни чувства у мен неистово клокочат.
Безкрил, не мога да отлитна, в земята, тука ще остана.
А моята небесна нива ще съхне като лоша рана.
Бях тръгнал прошка да раздавам и за добро да ви спохождам.
Летях в окото на пожарите, държах ръката на бездомника,
когато, зъзнещ, през декември към Господ бездната го тегли,
гласа ми знаеше вертепът, спасявах в свлачища несретни,
майките, завлечени в порой, прегръщах – да не се предават,
новородените си рожби на чуждоверци да не дават...
Ти никому недей разкрива, че в тъмна доба си ме срещнал.
Светът е чужд за тази милост. И твърде млад. И не навреме
дошъл бях да раздавам щедрост... На сбогом сетния ми дъх
хвани и стискай в топли шепи – той е дар, и при това какъв!
– искрица от духа Синовен – най-чистата въздишка Божия!
Аз няма други да спася от болка.
Но ти си този, който може!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
