12 дек. 2021 г., 14:55  

Де слънце не огрява

679 2 7

Виноват - сенсей. :)

 

Не знам, бе хора! А и откъде да знам?
Кой режисира жалкия спектакъл.
Един по рамото щастлив се тупал сам,
а друг пък сам на рамото си плакал.


А и да зная ще си трая, ъгъл тъп,

аз само тук съм някаква чистачка.
Не нося токчета и грим, чорапи с ръб,
все някой за насъщния си бачка.

 

Да кажа само, па да млъкна. Път нелек,
кръвта във вените - една и съща.
Тщеславието за комплексите е лек,
от кукли на конци ми се повръща!

 

Ако го само спипам този сценарист,
един ли, два ли? По една мотика,
аз да им връча, суетата с порив чист,
де слънце не огрява да натикат.


 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....