3 апр. 2011 г., 21:26

Децата ни

754 0 6

Децата ни чертите ни повтарят,

успехите, копнежите и  грешките.

Във същите съмнения изгарят -

еднакви са чувствата човешки.

 

Децата ни са наше отражение.

Мечтите ни понякога различни са

и ценностите ни се разминават.

Желанията ни не си приличат

и много неизказано остава...

 

Децата ни са наше отрицание.

Децата ни не само гените ни носят.

Те не просто са наше продължение.

Децата отговор са на безброй въпроси

и на Доброто в нас са утвърждение.

 

Децата ни са нашето безсмъртие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...