5 мар. 2016 г., 19:55
Обърках ти посланията, Боже,
а исках да осмисля
всеки миг.
Усещам как сърби във тази кожа,
която лъжех се,
че ми принадлежи..
А тя - под наем.
Кожица - до време.
Прекрачиш я - светът различен, чужд.
Остава трудността да се приемеш
и тайно мислиш - всичко е на уж...
Стъписана - проглеждаш - вън синее!... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация