Ден за обичане
Обърках ти посланията, Боже,
а исках да осмисля
всеки миг.
Усещам как сърби във тази кожа,
която лъжех се,
че ми принадлежи..
А тя - под наем.
Кожица - до време.
Прекрачиш я - светът различен, чужд.
Остава трудността да се приемеш
и тайно мислиш - всичко е на уж...
Стъписана - проглеждаш - вън синее!...
напук на всичко даже не вали!
Стисни очи, за да не ослепееш.
Проглеждането винаги боли.
На пролет си попаднала.
Късметче! Сега ще лудне вишнев
водопад.
Светът скован в зелено ще разлисти,
дано разпука в твоята душа.
Започвай да се учиш
пак да сричаш -
ще го изучиш този клинопис!
Че днеска е денят ти за обичане.
И в новата ти кожа
не сърби.
