RainaVakova
430 2779
13 авг. 2024 г., 20:52

Денонощно 

  Поэзия
130 2 3

Той е моето време, в което не остарявам.
Топла ръка, караща ме да се повтарям в буквичка.
Закачливата и сериозна мисъл -

                                               шепнещо разговаряща.
Храмът, в който вярата с мен е щастливо глупава.


Вечер краде корените на белите маргаритки.
После приспива едно след друго всички излишества.

А песни в нотите щом се изгубят,

                                                      дъха ми отвлича,
за да съм сигурна, че мракът не съществува никъде.


Разгадава очите, с които се будя отнесена...
и съвсем по лудешки и цветно до залез жонглирам.
Знам, две хиляди ужаса

                                        сладкодумно изрекла съм,
но не мога пулса и миг без любов да цитирам.

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стойчо, Креми...благодаря ви! Хубав и усмихнат ден на всички прочели волно или неволно
  • "но не мога пулса и миг без любов да цитирам." Любовта е двигател в живота денонощно! Поздравления!
  • Остава само този миг любов, който живота опазва...
Предложения
: ??:??