Безгрижно си расте по люлки и алеи,
изглежда отстрани глупаченце наивно.
Животът му е книга преливаща с идеи,
извиква умиление детенцето невинно.
Какво би станало, ако решим да се смалим
в съзвучие със Господа да помечтаем?
До образа и ръста на дете да се снишим,
да се оставим доверчиво Той да Го извае.
Пораснали във зло, поквара и вина,
затънали в угриженост, тревога,
непознаваеми от мрака и греха,
какво би станало, ако като дете потърсим Бога.
Детето в нас Творецът да възстанови,
сърцето ни невинно отново да запее.
Вярата в Сина разпънат може да ни промени.
за среща с Него детето в мен копнее.
© Мария Все права защищены