ДЕВЕТАТА НОТА
Ако тръгна натам, накъдето ме тегли сърцето,
може би ще съм сам. Ще говоря на ти със морето.
Ще усетя лек гъдел под ръкава на бялата риза
и ще видя щурче, как под него с цигулка излиза.
Ще засвири мелодия, която разпуква живота
и аз ще позная във нея деветата нота!
Като фар без море ще стърча и ще чакам вълните,
в тях едно белобрадо дете да си оплакне очите!
Скалите, под които ще се скрия от мене самия,
със своите ръбове остри лицето ми ще измият!
А щурчето ще свири на свойта цигулка Живота
и само аз между вас ще разбирам деветата нота!
Емил Стоянов
Ахтопол
© Емил Стоянов Все права защищены