20 oct 2022, 10:25

Деветата нота

  Poesía
767 1 3

ДЕВЕТАТА НОТА

 

Ако тръгна натам, накъдето ме тегли сърцето,

може би ще съм сам. Ще говоря на ти със морето.

 

Ще усетя лек гъдел под ръкава на бялата риза

и ще видя щурче, как под него с цигулка излиза.

 

Ще засвири мелодия, която разпуква живота

и аз ще позная във нея деветата нота!

 

Като фар без море ще стърча и ще чакам вълните, 

в тях едно белобрадо дете да си оплакне очите!

 

Скалите, под които ще се скрия от мене самия, 

със своите ръбове остри лицето ми ще измият!

 

А щурчето ще свири на свойта цигулка Живота

и само аз между вас ще разбирам деветата нота!

 

Емил Стоянов

Ахтопол

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...