Деветата нота
ДЕВЕТАТА НОТА
Ако тръгна натам, накъдето ме тегли сърцето,
може би ще съм сам. Ще говоря на ти със морето.
Ще усетя лек гъдел под ръкава на бялата риза
и ще видя щурче, как под него с цигулка излиза.
Ще засвири мелодия, която разпуква живота
и аз ще позная във нея деветата нота!
Като фар без море ще стърча и ще чакам вълните,
в тях едно белобрадо дете да си оплакне очите!
Скалите, под които ще се скрия от мене самия,
със своите ръбове остри лицето ми ще измият!
А щурчето ще свири на свойта цигулка Живота
и само аз между вас ще разбирам деветата нота!
Емил Стоянов
Ахтопол
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
