emo2 (Емил Стоянов)
14 239

Oct 20, 2022, 10:25 AM

Деветата нота

Poetry

761 1 3

ДЕВЕТАТА НОТА

Ако тръгна натам, накъдето ме тегли сърцето,

може би ще съм сам. Ще говоря на ти със морето.

Ще усетя лек гъдел под ръкава на бялата риза

и ще видя щурче, как под него с цигулка излиза.

Ще засвири мелодия, която разпуква живота

и аз ще позная във нея деветата нота!

Като фар без море ще стърча и ще чакам вълните,

в тях едно белобрадо дете да си оплакне очите!

Скалите, под които ще се скрия от мене самия,

със своите ръбове остри лицето ми ще измият!

А щурчето ще свири на свойта цигулка Живота

и само аз между вас ще разбирам деветата нота!

Емил Стоянов

Ахтопол

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

geni24 (Евгения Георгиева)

Красиво!

2022-10-20T15:01:54+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Чудно е, Емо! Насладих се.

2022-10-20T13:06:00+03:00
Скитницa

"А щурчето ще свири на свойта цигулка Живота
и само аз между вас ще разбирам деветата нота!"

Прекрасно е!

2022-10-20T13:03:35+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0