22 февр. 2024 г., 20:01  

Деветият ми котешки живот

834 5 12

ДЕВЕТИЯТ МИ КОТЕШКИ ЖИВОТ

 

Всички имаме своите демони,

непокорни и тъмни души,

мрачни залези, друми неведоми,

храм за истина, който рушим.

 

Все сънувам разпятия, сринати,

и безлюдна обител сред скрап.

Колко златни сърца съм подминала?

Колко братя оставих без хляб?

 

Тъй не пих животворната глътка,

не откъснах и райския плод.

Зазорява, а после се мръква

и отнема по капка живот.

 

В тишини, из които потръпвам,

или в реч, дето кухо кънти,

колко често се лутах – безпътна.

Как красиво ме лъжеше ти!

 

Но е време да скъсам веригата.

Как лети се с ранени криле?

Предстоят най-прекрасните мигове –

нека мина по тънкия лед.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...