yotovava (Валентина Йотова)
2510 20979
22.02.2024 г., 20:01 ч.  

Деветият ми котешки живот 

  Поезия » Философска
191 5 11

ДЕВЕТИЯТ МИ КОТЕШКИ ЖИВОТ

 

Всички имаме своите демони,

непокорни и тъмни души,

мрачни залези, друми неведоми,

храм за истина, който рушим.

 

Все сънувам разпятия, сринати,

и безлюдна обител сред скрап.

Колко златни сърца съм подминала?

Колко братя оставих без хляб?

 

Тъй не пих животворната глътка,

не откъснах и райския плод.

Зазорява, а после се мръква

и отнема по капка живот.

 

В тишини, из които потръпвам,

или в реч, дето кухо кънти,

колко често се лутах – безпътна.

Как красиво ме лъжеше ти!

 

Но е време да скъсам веригата.

Как лети се с ранени криле?

Предстоят най-прекрасните мигове –

нека мина по тънкия лед.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??