yotovava (Валентина Йотова)
2630 22199
Feb 22, 2024, 8:01 PM  

Деветият ми котешки живот 

  Poetry » Phylosophy
459 5 12

ДЕВЕТИЯТ МИ КОТЕШКИ ЖИВОТ

 

Всички имаме своите демони,

непокорни и тъмни души,

мрачни залези, друми неведоми,

храм за истина, който рушим.

 

Все сънувам разпятия, сринати,

и безлюдна обител сред скрап.

Колко златни сърца съм подминала?

Колко братя оставих без хляб?

 

Тъй не пих животворната глътка,

не откъснах и райския плод.

Зазорява, а после се мръква

и отнема по капка живот.

 

В тишини, из които потръпвам,

или в реч, дето кухо кънти,

колко често се лутах – безпътна.

Как красиво ме лъжеше ти!

 

Но е време да скъсам веригата.

Как лети се с ранени криле?

Предстоят най-прекрасните мигове –

нека мина по тънкия лед.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??