ДЕВЕТИЯТ МИ КОТЕШКИ ЖИВОТ
Всички имаме своите демони,
непокорни и тъмни души,
мрачни залези, друми неведоми,
храм за истина, който рушим.
Все сънувам разпятия, сринати,
и безлюдна обител сред скрап.
Колко златни сърца съм подминала?
Колко братя оставих без хляб?
Тъй не пих животворната глътка,
не откъснах и райския плод.
Зазорява, а после се мръква ...