9 сент. 2014 г., 08:14

Диагноза

682 0 11

Диагноза


Боли! От ляво, адски ме боли

и болката ме дърпа в тишината.

Което трябва да се измълчи

присяда в гърлото. Души душата.

 

Виж, тя се дави, като неумел плувец,

на плиткото. Под нея свети,

равно и безстрастно, дъното.

То не усеща в себе си живец

 

и вярва в своето потънало отвъдно.

Разсмиват ме уплашените ти очи.

Страхът е вечното безсмъртно.

Не казвай нищо. Просто замълчи!

 

Водата знае, че сърцето ти е мъртво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...