9 сент. 2014 г., 08:14

Диагноза

683 0 11

Диагноза


Боли! От ляво, адски ме боли

и болката ме дърпа в тишината.

Което трябва да се измълчи

присяда в гърлото. Души душата.

 

Виж, тя се дави, като неумел плувец,

на плиткото. Под нея свети,

равно и безстрастно, дъното.

То не усеща в себе си живец

 

и вярва в своето потънало отвъдно.

Разсмиват ме уплашените ти очи.

Страхът е вечното безсмъртно.

Не казвай нищо. Просто замълчи!

 

Водата знае, че сърцето ти е мъртво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...