9.09.2014 г., 8:14

Диагноза

681 0 11

Диагноза


Боли! От ляво, адски ме боли

и болката ме дърпа в тишината.

Което трябва да се измълчи

присяда в гърлото. Души душата.

 

Виж, тя се дави, като неумел плувец,

на плиткото. Под нея свети,

равно и безстрастно, дъното.

То не усеща в себе си живец

 

и вярва в своето потънало отвъдно.

Разсмиват ме уплашените ти очи.

Страхът е вечното безсмъртно.

Не казвай нищо. Просто замълчи!

 

Водата знае, че сърцето ти е мъртво.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...