9.09.2014 г., 8:14

Диагноза

690 0 11

Диагноза


Боли! От ляво, адски ме боли

и болката ме дърпа в тишината.

Което трябва да се измълчи

присяда в гърлото. Души душата.

 

Виж, тя се дави, като неумел плувец,

на плиткото. Под нея свети,

равно и безстрастно, дъното.

То не усеща в себе си живец

 

и вярва в своето потънало отвъдно.

Разсмиват ме уплашените ти очи.

Страхът е вечното безсмъртно.

Не казвай нищо. Просто замълчи!

 

Водата знае, че сърцето ти е мъртво.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...