Дисекция
Вървя,
затичвам се
със вятъра.
Лицето ти е
криво огледало.
Едно парче.
Забито е.
В главата ми.
Хрущи.
Напомня ми
за ада.
Трещи.
Изгаря ме,
вдън вените.
А аз съм толкоз слаба.
Чу ли?
Слаба.
Едно дете.
По пясъка
на времето,
което се опитва
да избяга.
Пътеките,
висящи
над главата му -
болят
като стрели
с отрова.
Не казвай нищо,
за душата му.
Последната.
До кръв оголена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
