Вървя,
затичвам се
със вятъра.
Лицето ти е
криво огледало.
Едно парче.
Забито е.
В главата ми.
Хрущи.
Напомня ми
за ада.
Трещи.
Изгаря ме,
вдън вените.
А аз съм толкоз слаба.
Чу ли?
Слаба.
Едно дете.
По пясъка
на времето,
което се опитва
да избяга.
Пътеките,
висящи
над главата му -
болят
като стрели
с отрова.
Не казвай нищо,
за душата му.
Последната.
До кръв оголена.
© Силвия Илиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
