May 20, 2025, 10:39 PM  

Джентълменът вълк

550 6 9

                                                    или "Червената шапчица по Оскар Уайлд и Йосиф Перец"

 

 – Не всичко днес, мадам, е тъпа драма –

отсече с вой изнервеният вълк –

Ще Ви изям! Сега! – и с поглед пламнал

допълни – по сценарий имам дълг.

 

– О, колко мило! – бабата изрече –

Наистина завършен джентълмен!

И с остър ум… боя се, тази вечер

диетата Ви ще изключва мен.

 

– С насмешка се отнасяте към факта

че в петък, тоест, днес, ще ви изям?!

Това ме радва, казано накратко.

Освен това, мадам, ще бъда прям.

 

– Да сте разумен, мисля, е проява

на лош… не се сърдете, драги, вкус.

Признавам, че това ме изтощава.

– За Вашите молби ще бъда глух.

 

Възможно е това да ви сломява –

умислено ѝ рече този вълк.

– Ще бъдете дискретен, имам вяра!

– О, не мислете, че съм с нрав на плъх!

 

Ще Ви изям. Възпитано. На хапки.

Сюжетът настоява затова!

– Замислих се… дали с червена шапка

ще бъде следващата Ви жена…

 

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ина, благодаря ти... точно този тип стихове ме радват най-много, а това, че си спряла при ме е много повече!
    Относно другото... предимно пречи. Сигурна съм.
  • Усмихна ме, Жени! Понякога възпитанието пречи.
  • напоследък нямам апетит, palenka : )))
    много се радвам, че спря при мен, зарадва ме!
  • Джетълменът вълк е като жената: и тя хуманно яде мъжа цял живот!
    Поздравления!
    Изказът ти хем романтичен, хем възпитан, за каквото и да пишеш
  • Доче, винаги намираш дума или стих за мен, ти!

    Стойчо, ти също. Благодаря и на теб!
    Валя, Георги, поздрави и от мен.

    Благодаря и Любими на всички, които са преценили, че това стихотворение заслужава нишката.

Изненада с Червената шапка 🇧🇬

От дълго време, Вълчо бе ерген;
Един самотен вълк във планината.
Нагонът го тресеше всеки ден!
На мускули го караше в кревата!
Но онзи ден - в съседната гора, ...
405 4 8

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...