20.05.2025 г., 22:39  

Джентълменът вълк

547 6 9

                                                    или "Червената шапчица по Оскар Уайлд и Йосиф Перец"

 

 – Не всичко днес, мадам, е тъпа драма –

отсече с вой изнервеният вълк –

Ще Ви изям! Сега! – и с поглед пламнал

допълни – по сценарий имам дълг.

 

– О, колко мило! – бабата изрече –

Наистина завършен джентълмен!

И с остър ум… боя се, тази вечер

диетата Ви ще изключва мен.

 

– С насмешка се отнасяте към факта

че в петък, тоест, днес, ще ви изям?!

Това ме радва, казано накратко.

Освен това, мадам, ще бъда прям.

 

– Да сте разумен, мисля, е проява

на лош… не се сърдете, драги, вкус.

Признавам, че това ме изтощава.

– За Вашите молби ще бъда глух.

 

Възможно е това да ви сломява –

умислено ѝ рече този вълк.

– Ще бъдете дискретен, имам вяра!

– О, не мислете, че съм с нрав на плъх!

 

Ще Ви изям. Възпитано. На хапки.

Сюжетът настоява затова!

– Замислих се… дали с червена шапка

ще бъде следващата Ви жена…

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ина, благодаря ти... точно този тип стихове ме радват най-много, а това, че си спряла при ме е много повече!
    Относно другото... предимно пречи. Сигурна съм.
  • Усмихна ме, Жени! Понякога възпитанието пречи.
  • напоследък нямам апетит, palenka : )))
    много се радвам, че спря при мен, зарадва ме!
  • Джетълменът вълк е като жената: и тя хуманно яде мъжа цял живот!
    Поздравления!
    Изказът ти хем романтичен, хем възпитан, за каквото и да пишеш
  • Доче, винаги намираш дума или стих за мен, ти!

    Стойчо, ти също. Благодаря и на теб!
    Валя, Георги, поздрави и от мен.

    Благодаря и Любими на всички, които са преценили, че това стихотворение заслужава нишката.

Изненада с Червената шапка

От дълго време, Вълчо бе ерген;
Един самотен вълк във планината.
Нагонът го тресеше всеки ден!
На мускули го караше в кревата!
Но онзи ден - в съседната гора, ...
405 4 8

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...