25 сент. 2015 г., 11:03

Днеска беше тъй, а утре... 

  Поэзия
1353 0 9
Слънцето в очите ми се спря,
пламенно зениците целуна,
зарадва се сърцето ми, замря,
в омаята на слънчевата лудост.
Душата ми намери си крила
и политна някъде в простора.
Ах! Колко ефирна беше тя,
нечувстваща болка, ни умора!
Ще се върне в старото ми тяло
и всяка клетка ще съживи,
за да започнем с нея отначало
и нов живот да съградим. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??