M1234567891 (Миночка Митева)
418 12722
25 sept 2015, 11:03

Днеска беше тъй, а утре... 

  Poesía
1015 0 9

Слънцето в очите ми се спря,

пламенно зениците целуна,

зарадва се сърцето ми, замря,

в омаята на слънчевата лудост.

 

Душата ми намери си крила

и политна някъде в простора.

Ах! Колко ефирна беше тя,

нечувстваща болка, ни умора!

 

Ще се върне в старото ми тяло

и всяка клетка ще съживи,

за да започнем с нея отначало

и  нов живот да съградим.

 

Ще бъде тихо и просторно

без мрачните сенки на смъртта,

нощта ще прелива в утро

пленено от вълшебна звезда…

 

Днеска беше тъй, а утре, не зная,

за края си, не искам  да знам,

животът е бряг, на който двама

оставят завинаги белег познат!

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??