M1234567891 (Миночка Митева)
434 13186
25.09.2015 г., 11:03 ч.

Днеска беше тъй, а утре... 

  Поезия
1264 0 9

Слънцето в очите ми се спря,

пламенно зениците целуна,

зарадва се сърцето ми, замря,

в омаята на слънчевата лудост.

 

Душата ми намери си крила

и политна някъде в простора.

Ах! Колко ефирна беше тя,

нечувстваща болка, ни умора!

 

Ще се върне в старото ми тяло

и всяка клетка ще съживи,

за да започнем с нея отначало

и  нов живот да съградим.

 

Ще бъде тихо и просторно

без мрачните сенки на смъртта,

нощта ще прелива в утро

пленено от вълшебна звезда…

 

Днеска беше тъй, а утре, не зная,

за края си, не искам  да знам,

животът е бряг, на който двама

оставят завинаги белег познат!

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??