В траурно дълъг прощален кортеж,
птиците на ята отлетяха.
Сиви и мрачни дървета-вдовици,
с оголените си върхове
за сбогом им махат.
Пожълтели, тревите налягаха по земята,
покосени от прощалната песен на вятъра.
И дъждът ги изпраща с въздишка,
излята от своята чаша.
Есента погребва природата
с мъка в душата.
До идната пролет.
05.10.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены