6 окт. 2009 г., 16:05

До идната пролет

2.1K 0 16

В траурно дълъг прощален кортеж,

птиците на ята отлетяха.

Сиви и мрачни дървета-вдовици,

с оголените си върхове

за сбогом им махат.

Пожълтели, тревите налягаха по земята,

покосени от прощалната песен на вятъра.

И дъждът ги изпраща с въздишка,

излята от своята чаша.

Есента погребва природата

с мъка в душата.

До идната пролет.

 

 

 

05.10.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

 

МУЗИКА

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...