6.10.2009 г., 16:05

До идната пролет

2.1K 0 16

В траурно дълъг прощален кортеж,

птиците на ята отлетяха.

Сиви и мрачни дървета-вдовици,

с оголените си върхове

за сбогом им махат.

Пожълтели, тревите налягаха по земята,

покосени от прощалната песен на вятъра.

И дъждът ги изпраща с въздишка,

излята от своята чаша.

Есента погребва природата

с мъка в душата.

До идната пролет.

 

 

 

05.10.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

 

МУЗИКА

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...