6.10.2009 г., 16:05

До идната пролет

2.1K 0 16

В траурно дълъг прощален кортеж,

птиците на ята отлетяха.

Сиви и мрачни дървета-вдовици,

с оголените си върхове

за сбогом им махат.

Пожълтели, тревите налягаха по земята,

покосени от прощалната песен на вятъра.

И дъждът ги изпраща с въздишка,

излята от своята чаша.

Есента погребва природата

с мъка в душата.

До идната пролет.

 

 

 

05.10.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

 

МУЗИКА

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...