yossifova (Весела ЙОСИФОВА) yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
8 585
6 oct 2009, 16:05

До идната пролет

2.1K 0 16

В траурно дълъг прощален кортеж,

птиците на ята отлетяха.

Сиви и мрачни дървета-вдовици,

с оголените си върхове

за сбогом им махат.

Пожълтели, тревите налягаха по земята,

покосени от прощалната песен на вятъра.

И дъждът ги изпраща с въздишка,

излята от своята чаша.

Есента погребва природата

с мъка в душата.

До идната пролет.

 

 

 

05.10.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

 

МУЗИКА

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0