24 окт. 2006 г., 18:15
... ДО МАМА
“- Да не забравя нещо” – последно каза ти.
Забравих аз - да знаеш, майко, колко ме боли.
Обичам те безумно – нека Господ ми прости.
Мигове несбъднати превърнаха се в най-горчивите сълзи.
© Бояна Костова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Леле коло е вярно това. Силно е казано , тежи с истината ..... И се просълзих като резултат.
-
Натъжи ме...но е искрен.
Браво. -
Благоговея пред този стих...
С обич. -
Благодаря, Креми!
-
искрен стих, браво!
-
Добре заварила,Кити ... Благодаря ти за топлото посрещане!
-
Забравих да ти кажа "Добре дошла"
Ние сме с теб...аз съм до теб!
-
Благодаря ти,Джейни ... какъв октовмри,а ...
-
Майките винаги прощават!
Тя знае болката ти и ти прощава, сигурна съм мила!
Прегръдка и от мен! -
Благодаря Ви, думите никога не стигат.
-
---------------
с теб съм -
Никой не обича, колкото мама... Никой не прегръща, целува и гали, като мама... И никой не знае по - добре от мама, какво искаш да кажеш и колко много я обичаш, дори, когато се държиш зле... Затова мама прощава всичко... Винаги... И винаги е до теб... Този стих ме разтърси тотално... ;(;(;(
-
Стиха ти малко ме натъжи,
толкова много от това тежи.
Поздрав и усмивка. -
Понякога не успяваме да кажем на най-любимите си някой неща. Но те знаят, колко ги обичаме...Тя го знае!
-
Миговете с мама трябва да се сбъдват...за да не боли! Но мама знае...и ще ти прости! Поздрав с прегръдка, Бояна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
