До последния дъх на Всемира
Разпилей ми без жал косите коралови
по водите на хиляда и сто океана
и с дъха си - ветровей от Урал,
превърни ме в снежинка, която във шепа
да можеш да хванеш.
Отведи ме с ръце, по-здрави от корабни мачти
до сами дъно, в малка седефена мида
и шепни ми със глас кадифен, полуздрачен...
и русалка ще бъда, и букет пъстроцветен
в ръката на малката Ида.
Покажи ми с очи изумрудени
онзи път, до последния дъх на Всемира
и води ме натам, нека всички гледат учудено
как дори и в око на тайфун с капка обич
брод се намира.
Двеста бала цунами бъди,
пъклен стон във гърдите на бесен вулкан,
ще те искам, ще те търся и вдън тилилейски гори,
кротък огън да стъкна в сърцето ти
с моята, женската длан.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
