danda (Даниела)
358 1120
12 мар. 2011 г., 21:05

До последния дъх на Всемира 

  Поэзия » Другая
941 0 9

Разпилей ми без жал косите коралови
по водите на хиляда и сто океана
и с дъха си - ветровей от Урал,
превърни ме в снежинка, която във шепа
да можеш да хванеш.

Отведи ме с ръце, по-здрави от корабни мачти
до сами дъно, в малка седефена мида
и шепни ми със глас кадифен, полуздрачен...
и русалка ще бъда, и букет пъстроцветен
в ръката на малката Ида.

Покажи ми с очи изумрудени
онзи път, до последния дъх на Всемира
и води ме натам, нека всички гледат учудено
как дори и в око на тайфун с капка обич
брод се намира.

Двеста бала цунами бъди,
пъклен стон във гърдите на бесен вулкан,
ще те искам, ще те търся и вдън тилилейски гори,
кротък огън да стъкна в сърцето ти
с моята, женската длан.

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??