RainaVakova
431 2760
19 июн. 2020 г., 06:03

Дотогава оставам си ялова 

  Поэзия » Другая
556 11 10

Полетели копнежи към Слънцето
за косите ме дърпат нарочно.
Всеки косъм в неясното бъдеще
се страхува от следващо робство.


Неподрéдени кичури гласност
изговарят небето на части.
Под крилата на палави дракони
затаяват дъх огнени страсти.


А домът на безкрайното синьо
е безстрастен и няма опора...
ни корона, макар невидима,
на дърво, обещаващо отдих.


Щом простя субективност на драмите
и проходя шахматно на сцената
като кон... офицера забравил,
ще играя на "мат" със вселената.


Дотогава оставам си ялова
и се любя предимно със сънища,
във които Икар ме погалва
със копнежа наивен по Слънцето.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??