Дотогава оставам си ялова
Полетели копнежи към Слънцето
за косите ме дърпат нарочно.
Всеки косъм в неясното бъдеще
се страхува от следващо робство.
Неподрéдени кичури гласност
изговарят небето на части.
Под крилата на палави дракони
затаяват дъх огнени страсти.
А домът на безкрайното синьо
е безстрастен и няма опора...
ни корона, макар невидима,
на дърво, обещаващо отдих.
Щом простя субективност на драмите
и проходя шахматно на сцената
като кон... офицера забравил,
ще играя на "мат" със вселената.
Дотогава оставам си ялова
и се любя предимно със сънища,
във които Икар ме погалва
със копнежа наивен по Слънцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
