Jun 19, 2020, 6:03 AM

Дотогава оставам си ялова 

  Poetry » Other
460 11 10

Полетели копнежи към Слънцето
за косите ме дърпат нарочно.
Всеки косъм в неясното бъдеще
се страхува от следващо робство.


Неподрéдени кичури гласност
изговарят небето на части.
Под крилата на палави дракони
затаяват дъх огнени страсти.


А домът на безкрайното синьо
е безстрастен и няма опора...
ни корона, макар невидима,
на дърво, обещаващо отдих.


Щом простя субективност на драмите
и проходя шахматно на сцената
като кон... офицера забравил,
ще играя на "мат" със вселената.


Дотогава оставам си ялова
и се любя предимно със сънища,
във които Икар ме погалва
със копнежа наивен по Слънцето.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??