2 апр. 2020 г., 13:53

Доброта

1.1K 4 12

Засадиш ли в сърцето дърво,
а в душата допуснеш ли пролет -
чакай птици да свият гнездо
и да пеят в зелените клони.

 

Чакай сянка, спокойствие, цвят,
пеперуди, щурчета звънливи.
Един шарен и приказен свят,
в който може да бъде красиво.

 

Но и плевели, сплели жила
да изсмукват щастливото семе.
Чакай хлъзгава, кална земя
или сушаво, тягостно време.

 

Чакай бури да пращат стрели
и по-хищни от хали пожари.
Може силен порой да вали.
С остри брадви да минат дървари.

 

Но създавай с любов и мечта
яки корени, клони – въжета.
Щом покълне веднъж доброта,
някой ден ще достигне небето.

 

И какъвто да си, и където –
само в себе си носиш света.
Засадиш ли дърво във сърцето,
няма как да не стане гора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Миленче🌹🌹🌹
  • "Щом покълне веднъж доброта,
    някой ден ще достигне небето.!
  • Благодаря , Пепи!🌹
  • !!!
  • Сърдечно Благодаря на всички!💖
    Краси, ако някой сече гората (дано никой не го прави) - далече от "дърварите". При подходящите условия животът винаги намира начин .🍀

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...