Засадиш ли в сърцето дърво,
а в душата допуснеш ли пролет -
чакай птици да свият гнездо
и да пеят в зелените клони.
Чакай сянка, спокойствие, цвят,
пеперуди, щурчета звънливи.
Един шарен и приказен свят,
в който може да бъде красиво.
Но и плевели, сплели жила
да изсмукват щастливото семе.
Чакай хлъзгава, кална земя
или сушаво, тягостно време.
Чакай бури да пращат стрели
и по-хищни от хали пожари.
Може силен порой да вали.
С остри брадви да минат дървари.
Но създавай с любов и мечта
яки корени, клони – въжета.
Щом покълне веднъж доброта,
някой ден ще достигне небето.
И какъвто да си, и където –
само в себе си носиш света.
Засадиш ли дърво във сърцето,
няма как да не стане гора.
© Деа Всички права запазени