Apr 2, 2020, 1:53 PM

Доброта

  Poetry
1.1K 4 12

Засадиш ли в сърцето дърво,
а в душата допуснеш ли пролет -
чакай птици да свият гнездо
и да пеят в зелените клони.

 

Чакай сянка, спокойствие, цвят,
пеперуди, щурчета звънливи.
Един шарен и приказен свят,
в който може да бъде красиво.

 

Но и плевели, сплели жила
да изсмукват щастливото семе.
Чакай хлъзгава, кална земя
или сушаво, тягостно време.

 

Чакай бури да пращат стрели
и по-хищни от хали пожари.
Може силен порой да вали.
С остри брадви да минат дървари.

 

Но създавай с любов и мечта
яки корени, клони – въжета.
Щом покълне веднъж доброта,
някой ден ще достигне небето.

 

И какъвто да си, и където –
само в себе си носиш света.
Засадиш ли дърво във сърцето,
няма как да не стане гора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Миленче🌹🌹🌹
  • "Щом покълне веднъж доброта,
    някой ден ще достигне небето.!
  • Благодаря , Пепи!🌹
  • !!!
  • Сърдечно Благодаря на всички!💖
    Краси, ако някой сече гората (дано никой не го прави) - далече от "дърварите". При подходящите условия животът винаги намира начин .🍀

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...