25 июл. 2010 г., 23:20

Докато утре се превръщаше във вчера

1.4K 0 44

Животът –

карнавал с различни маски,

в ръкавите си скрил непостоянството,

с което вярвахме на истината в царството,

а все живеехме във скута на лъжата...

И се заканвахме:

 „От утре ще сме други. ”

Докато утре се превръщаше във вчера,

часовникът предъвкваше  минутите

да отброи от „после” до „последно”...

 

Животът е

едно кълбо очакване
и се търкаля, и търкаля, и разплита...
Оставя тънки нишчици по драките.
Смалява се... И все по-малко иска.
Все повече разбира.

И съветва...
Светът в един прозорец се побира.
Очакването - в тънка нишка светлост,
която нейде в тъмното се спира...

 

Животът –

огърлица от въпроси...

Път към студените ръце на самотата

по мостове от хиляди възможности.

(Но само няколко от тях си заслужаваха)...

А отговорите

са сгушени накрая -

на страница последна и единствена.

Дори не пита, знаеш ли сценария...

Затваря книгата...

И ролята умира...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има нещо много истинско, нещо много вдъхновяващо в стиховете ти. Ти рисуваш, чрез тях. Това е творчество и талант. +1 твой фен
  • Осмислих този миг от моето днес... Благодаря!
  • Прочетох с интерес, въпреки че, признавам си , предпочитам прозата. Видях една непоредствена философия, която "разказва" за живота! И това ми харесва. Не знам защо, някак асоциативно, но когато чета рядко и от време на време философски стихове, насочени към осмисляне на битието и отвъд, си спомням за двама -трима автори тук, очевидно ти си единият автор, другият е Ванилин Гавраилов, Валери Станков и още няколко... Поздравления за интересното творчество... Много рядко вече коментирам стихове, правя го повече за фотографии, тъй като за стихотворенията някак трябва повече вдъхновение !
  • „От утре ще сме други. ” Каквото било, било. От утре...пак същото.Хареса ми !Поздрави !
  • Твоите книги, няма да намерят покой... защото винаги ще бъдат прелиствани!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...